Интегрираният модел за академично коопериране и развитие на капацитет представлява системна рамка за организиране и координиране на научната дейност в сферата на културната идентичност и културното наследство. Той е изведен на основата на анализ на съществуващи практики и е насочен към преодоляване на тяхната разпокъсаност чрез създаване на устойчива връзка между научни изследвания, образователен процес и културна практика.
Моделът обединява участници, процеси и ресурси в единна структура, в която взаимодействието се реализира като последователен и взаимно обвързан процес. Чрез въвеждане на механизми за съвместна работа, споделяне на резултати и изграждане на устойчиви изследователски линии се създават условия за натрупване на знание и за повишаване на ефективността на научната дейност.
Прилагането на модела създава основа за развитие на координирана академична среда, в която научните разработки се реализират в обща логика и допринасят за изграждане на дългосрочен капацитет. По този начин той функционира като инструмент за структуриране на взаимодействието и за разширяване на неговото въздействие в национален и международен контекст.
