Проф. д-р Венцислав Велев- член на екипа на поректа, ще вземе участие в Международната научна конференция „New Perspectives in Science Education“, която ще се проведе в периода 18-23 март 2026 г. във Флоренция, Италия.
В рамките на конференцията ще бъде представен доклад на тема „Academic Education for Cultural Heritage Preservation: The Bulgarian Model In The Context Of Digital Learning“
Докладът и разработената на негова основа статия анализират ролята на академичното образование в системата за опазване на културното наследство в България, с особен акцент върху формирането на експертен капацитет в условията на ускорена дигитализация и технологично ориентирани практики. Изследването разглежда т.нар. „български модел“ не като формално утвърдена концептуална рамка, а като фактически сложила се конфигурация от нормативни изисквания, институционални практики и образователни траектории, които функционират без достатъчна концептуална координация. Поддържа се тезата, че българското законодателство и административните режими в областта на културното наследство предполагат интегриран професионален профил, основан на съчетаването на дисциплинарна експертиза, процедурна компетентност и умения за междуинституционално взаимодействие. Висшето образование обаче подготвя специалисти предимно в рамките на отделни дисциплини, като интеграцията на компетентностите се осъществява впоследствие на практическо равнище в самите институции. Текстът разширява тази критическа перспектива, като показва, че дигиталните образователни среди — включително процесите на дигитализация, триизмерно заснемане, имерсивна визуализация и виртуална реконструкция — не само променят набора от необходими компетентности за работа с културното наследство, но и трансформират педагогическите модели, чрез които тези компетентности се формират. Като емпирична основа на анализа служи академичната среда на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) разгледана като пример за практико-ориентирано обучение в сферата на културното наследство. Образователният модел интегрира теренна подготовка в архиви, библиотеки, музеи и археологически обекти с лабораторно обучение по консервация, реставрация, идентификация и автентикация, както и работа в лаборатории за дигитално наследство. Тези среди функционират като структурирани педагогически пространства, изградени около практико-базирани резултати от обучението, проектно ориентирано оценяване и технологично подпомагано изграждане на компетентности, като по този начин съотнасят образованието по културно наследство към съвременните модели на научно и професионално обучение. В заключение се извежда, че устойчивото подобряване на практиките по опазване на културното наследство изисква координирана рамка на компетентностите, която да обвързва културното и образователното управление. Университетите могат да изпълняват ролята на институционални медиатори, като интегрират дигиталното обучение и практико-приложната подготовка в последователни и концептуално обосновани професионални траектории.
